Съдържание на статия
Стикът е ключово значение за хокеиста, така че е важно внимателно да изберете правилния. Трябва да отговаря на редица критерии, за да играете добре с него. Височината на хокеиста, гъвкавостта на стика и захвата на лявата или дясната ръка са решаващи параметри.
Традиционният материал за хокейни стикове е дървото. В днешно време дървените хокейни стикове се използват повече от аматьорите, но могат да се намерят и при професионалните играчи.
По-голямата част от професионалните хокеисти избират композитен стик. Основният материал е фибростъкло, което може да бъде допълнено с карбонови влакна, графит или кевлар.
Какъв размер стик да изберете за вратарите?
Категория | Дължината на напречната греда | Височина на вратаря | Възрастта на вратаря |
|---|---|---|---|
За деца | 18-21' (46-53 см) | 120 см | До 7 години |
Junior | 21-23' (53-58 см) | 118-149 см | 6-12 години |
Intermediate | 23.5-24.5' (59-62 см) | 140-164 см | 11-16 години |
Senior | 25-28.5' (63-72 см) | Над 167 см | Над 14 годишна възраст |
Точката, където напречната греда преминава в оста (по-широка част между острието и края на дръжката) е защитната точка на вратаря. Ако дръжката е твърде дълга, острието ще лежи на ъгловия ръб, а ако дръжката е твърде къса, примерно вратарят ще достига леда само с върха на острието. И в двата случая пространството между краката ще стане нежелано свободно и позата на вратаря няма да бъде правилна. Стикът трябва да е по-скоро дълъг, защото ще можете да отрежете от дължината му, но в никакъв случай не купувайте твърде къс. Острието може да бъде широко 7 см и дълго до 45 см.
Какви други правила важат за вратарският стик? Максималната дължина на дръжката на вратарският стик от горната част на дръжката до острието е 163 см; максималната ширина е 3 см; максималната дебелина е 2,54 см. Дръжката се състои от две части. Долната (удължена) част до ъгъла не трябва да е по-дълга от 71 см и не трябва да е по-широка от 9 см. И двете части на дръжката трябва да са прави. Максималната дължина на острието е 39 см по долния ръб от основата до върха. Максималната височина е 9 см, с изключение на основата, където може да бъде 11,5 см. Максималната кривина на острието е 1,5 см.
Дължината на хокейният стик Хокейният стик трябва да достига под брадичката на скейт играча. Без кънки достига около под носа. По-опитните играчи вече избират дължината на стика според техния стил на игра или позицията, която играят. Дължината на пръта може лесно да се регулира чрез рязане или обратно, чрез регулиране на дръжката.
Хокейни стикове според кривината и формата на острието Когато избирате хокеен стик, първо помислете на коя страна ще играете, тоест каква извивка на острието да изберете. Формата на дъгата на острието е предпочитание за играчите - някои професионални хокеисти дори използват такива, изработени по поръчка. Най-често срещаните криви са P28, P29, P88, а най-популярните са P92.
Играчите с дясна ръка традиционно играят с острие, извито наляво, докато левичарите най-често избират острие, извито надясно - те държат края на стика в доминиращата си ръка, което улеснява боравене, когато държат пръчката в едната ръка (например при защита). Това обаче не е задължително условие и е по-добре да пробвате стика първо на леда, докато играете (ако не е възможно, можете да опитате с дръжка на метла у дома).
Формата на дъгата на острието
Хоризонтална крива: Когато острието е извито на върха, улеснява стрелбата от китката. Когато най-голямата дъга е на ъгъла, стикът ще бъде идеален за удари над главата. Кривата в средата е универсалното решение, което е оптимално за начинаещи. Вертикална крива: Когато краят на острието се извива нагоре, ще бъде по-лесно да повдигнете шайбата, но по-трудно да го ударите назад. Леката дъга от своя страна Ви дава повече увереност при удари назад.
Гъвкавостта на стика се показва от номера на дръжката - колкото по-малък е номерът, толкова по-мек е стикът. По-добре е учениците и юношите да изберат мека пръчка, тъй като е по-вероятно да развият още повече технически умения. Юношите вече избират пръчки според собствените си предпочитания и особено силата на ръцете си - пръчките с флекс над 80 са много твърди и подходящи за високи играчи с правилната сила за огъване на пръчката. По-меките пръчки са гъвкави и се огъват при изстрел - те се използват от по-технични играчи. По-твърдите пръчки не издържат по-дълго от меките, всеки хокеен стик губи своята твърдост с времето.
Меки хокейни стикове, 60 гъвкави (приблизително до 155 см) Средно твърди хокейни стикове, 60-75 гъвкави (приблизително до 170 см) Твърди хокейни стикове над 75 гъвкави (приблизително 170 см и повече)
За напреднали играчи точката на огъване, т.е. точката, в която твърдата част на пръчката става гъвкава, също е важна. Ниската точка на огъване е добра за бързи удари с китката, поради което се използва най-често от играчи нападатели. Високата точка на огъване се оценява от играчи, които действат като защитници.
Средната точка на огъване е универсално решение, което позволява както удари над главата, така и по-бързи удари от китката - но в нито един от случаите не постига силата на пръчка, предназначена за този тип удар. Хокейните стикове с двойно огъване решават този проблем и позволяват на играча да регулира точката на огъване спрямо удара.
Мекият хокеен стик с гъвкавост 30-50 и лекият хокеен стик са идеални за деца. Дървените хокейни стикове осигуряват по-добра обратна връзка и улесняват научаването на основното боравене с шайба. Друго предимство в сравнение с композитите е по-ниската цена. Детските стикове имат по-къси остриета и по-гъвкава дръжка за по-лесен контрол на шайбата, така че не е препоръчително да купувате пръчки за възрастни с очакването, че играта ще върви по-добре. Стъблата на хокейните стикове за възрастни са твърде широки и твърди за детската ръка, така че стикът не се огъва при изстрел.
Категории според възрастта
До 8 години - ученически хокейни стикове 8-12 години - хокейни стикове за юноши 13-15 години – за средно напреднали
Редовната намотка на острието и дръжката е от съществено значение - лентата трябва да се навива плътно и да се заглажда отгоре (напр. с диск), за да се избегнат ненужни неравности. Опаковката трябва да се сменя в зависимост от качеството на лентата и колко често се използва пръчката. Професионалните играчи сменят лентата по време на всеки мач, докато играчите в свободното време трябва да я сменят само няколко пъти на сезон. След игри и упражнения е препоръчително да почистите пръчката от остатъците от лед и да я избършете със суха кърпа, за да не се накисне – това важи особено за дървените пръчки, които са по-чувствителни.
Смяна на счупено острие Счупеното острие е сравнително често срещан дефект при хокейните стикове, но това не означава, че стикът също трябва да бъде изцяло сменен. Просто купете ново острие и го сменете. Процесът е сравнително прост и изисква трион с фини зъби, пила, термопистолет и пистолет за лепило. Разбира се, можете да използвате услугите на някои специализирани магазини, които също предоставят услуги.
Дължина на пръчката - височина на играча: пръчката трябва да достига под носа без кънки, под брадичката с кънки Гъвкавост – зависи от ръста и теглото на играча Ъгъл на полагане - дъгата на остието на хокейният стик Материалът на стика - начинаещите трябва да започнат с дървен стик
Дясната/лявата маркировка се основава на позицията на долната ръка, която държи стика: Дясната хватка на пръчката означава, че острието е наклонено вляво от основата (дясната ръка е отдолу, лявата е отгоре). Така наречената пръчка за лява ръка се накланя надясно отдолу (лявата ръка е отдолу, дясната е отгоре).
И двата материала имат предимства и недостатъци, но повечето хокеисти днес предпочитат композитните стикове преди всичко заради тяхната лекота и устойчивост на по-голяма влага.
Старото острие трябва да бъде отрязано в края на стъблото, т.е. преди точката, в която дебелината на дръжката достига своя максимум. Изрязването трябва да е възможно най-перпендикулярно и всички несъвършенства могат впоследствие да бъдат прецизирани с пила. След това нанесете лепило върху основата на новото острие и го загрейте заедно с отвора в гърлото, докато лепилото се разнесе по цялата повърхност. След това острието трябва да се вкара в отвора, докато достигне точката на удар. След като лепилото се охлади за около час, внимателно отрежете лепилото, увийте го с лента и сте готови.