Електрически китари +  Гриф: Махагон   +  Калъф  

**Stratocaster** Емблематичният дизайн на Stratocaster моделите е проектиран първоначално от Лео Фендер... Покажи повече

**Stratocaster** Емблематичният дизайн на Stratocaster моделите е проектиран първоначално от Лео Фендер през 50-те години на миналия век. Популярността им се дължи главно на богатият им звук, който ги прави подходящи за практически всеки жанр, от рокендрол до кънтри или блус. Обикновено Stratocaster има три пикапа с по една намотка, но можете да намерите и вариант HSS с един хъмбъкър и две единични намотки, както и HH с два хъмбъкера. Благодарение на универсалния си звук, Stratocaster са доста популярни сред начинаещите. **Telecaster** Друг тип електрическа китара от работилниците на Fender, класическият Telecaster, има двойка пикапи с единична намотка и трипозиционен превключвател между тях. Има също два потенциометъра - един за силата на звука и един за тона. Отличителният звук на Telecaster най-често се използва главно чист или само с ненатрапчиви ефекти, затова го срещаме в музикалните жанрове като кънтри, поп или рокендрол. Лео Фендер разработва този тип китара през 40-те години на миналия век. Оттогава електрическите китари Telecaster осигуряват разпознаваем звук както при чиста употреба, така и при включване през ефект. **Les Paul** Les Paul е най-широко използваният модел китара освен Stratocaster. Първоначално е от работилниците на Gibson, но той се предлага и от други производители. В елегантното му заоблено тяло се помещават два хъмбъкера, които се превключват с трипозиционен превключвател. Четирите потенциометъра Ви позволяват да регулирате не само тона, но и силата на звука на всеки пикап. Благодарение на пикапите хъмбъкър звукът е много богат и плътен. По-голямата част от електрическите китари на Les Paul имат статичен мост и могат да се ползват с ефекти в по-твърдите жанрове като хард рок или метъл, но също подхождат отлични и за джаз или блус. **Superstrat** Дизайнът на тези електрически китари първоначално е базиран на Stratocaster, но те имат, наред с другото, по-изразени изрези и по-тясно тяло. Superstrat е оборудван с два хъмбъкър пикапа (има по избор дори един пикап с единична намотка) и често също и тремоло мост. Като цяло, този модел е адаптиран към техническия стилове за свирене, където тонът на китарата е предимно изкривен - за използване в твърдите хеви метъл и хард рок, по-неподходящ за начинаещи китаристи. **SG** Типът SG се появява като еволюция на Les Paul – за разлика от това, горния капак на тялото не е извит, а плосък. Подобно на Les Paul, типичната SG електрическа китара има два хъмбъкера и има сходни звукови характеристики, с малко по-добре дефинирана атака на звука. Електрическата китара SG има свой отличителен вид и има по-тесен профил на тялото и грифа в сравнение с китарата Les Paul. Поради пълното си и силно звучене, тази китара винаги е била популярна в хард музикалните жанрове, особено в хард рока. **Hard & Heavy** Типичната форма на електрическите китари Hard & Heavy е Flying V или Explorer, но ще намерите и много други своеобразни модели. Отличават се със заострени ръбове и екстремен външен вид. Пикапите на хъмбъкър създават плътен звук за жанрове като хеви метъл. **Електро-акустична китара** За разлика от други разновидности, електроакустичната китара има кухо тяло. Затова звукът й се чува дори без усилване. Тези видове са популярни в джаза и свързаните с него жанрове, но могат да се използват и в рок и други стилове. Полуакустичните китари са известни със своя топъл и деликатен звук. Обикновено ще намерите характерните "f" изрези на тялото на тези електрически китари. **Многострунни и баритонни** В случай, че имате нужда от по-широк диапазон и не Ви стига обхватът на стандартната шестструнна електрическа китара, можете да изберете някой многострунен вариант. Моделите със седем, осем или дванадесет струни осигуряват допълнително звук, особено при изпълнение на рифове (кратки, силни ритми). Баритонните китари имат шест струни и могат да се настройват по-ниско. Седем- и осемструнните електрически китари са инструменти, които се използват широко в съвременните жанрове, използващи допълнителни тонове.