Алкохол

Състояние: Отлично
Забележка: Нова, подходяща за подарък.
Издателство: Лексикон
Град на издаване: София
Наличност: dropshipping
Ширина (мм): 145
Височина (мм): 215
Корици: Меки

"Аз не завиждам на Калин Терзийски. Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя - собствената си душа. Прочетох "Алкохол" за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках.

В "Алкохол" има достатъчно страници, които да те накарат да се преобърнеш. Тя е счупена бутилка, която нито може, нито трябва да бъде събирана. Всеки да си намери своето парче стъкло и да реши какво да прави с него. Книгата е една идея по-подредена от "Тропика на рака" и ако някой търси скандал в нея, ще си го получи. В нея има достатъчно неща, тя е като кофа, както се изразяваше Хък Фин в началото на книгата, когато се оплакваше на Том, че животът в къщата на съдията му е писнал. Просто трябва да се протегнеш и да си вземеш каквото ти харесва.

Книгата му е добра без уговорки. Пасков и Терзийски. Те не са добри в локален мащаб, регионален или друга махленска класация. Те не са добри само в компанията на по чашка. "Балада за Георг Хених", "Германия, мръсна приказка" и "Алкохол" съществуват обективно, не като някакви мокри сънища на хора, които са се заканили, че ей сега ще напишат нещо грандиозно и после си лягат под масата. Книгата е безусловна, шут и шамар за една мучаща публика, която живее и говори в условно наклонение. Тоест не живее. К. Т. е артист, защото се вълнува не от образа, който създава, а от това, което прави. Мога да го кажа спокойно, защото не го познавам. Не е и нужно, имам това, което прави най-добре. Не бих написал такава книга, не е моя работа, но това не пречи на К. Т. да израсте на няколко десетки метра в очите ми.

Напоследък наблюдавам отдалеч как хора нападат или биват нападани от други хора за това, че са бърза или бавна литература. Със сигурност знам, че "Алкохол" е литература. Щом съществува толкова лична и силна проза, едновременно унищожителна и самоунищожителна, бутилка, която дими, коктейл "Молотов" с дуло на "Калашников", това дава надежда. Книгата на К. Т. ще има успех или няма да има, все едно е. Тя е факт. Прилича ми на обявяване на тотална война срещу бесовете. Срещу лошия вкус и липсата на вкус изобщо. Силен концентрат е и когато казах, че ти отвява главата, не бях прав. Не я отвява. Накрая, на дъното, виждаш себе си не какъвто искаш да бъдеш, а какъвто си в най-трудните моменти, които искаш да не си спомняш никога, особено когато ти е добре и не искаш да се връщаш там, откъдето си тръгнал. От ада на първото изречение. Съвсем в началото. "
Стефан Иванов - поет