Хасковският Игнис: Спомени за Делчо Василев

Състояние: Отлично
Издателство: Българска книжица
Град на издаване: София
Художник: Красимир Михов
Наличност: singular
Ширина (мм): 160
Височина (мм): 228
Дебелина (мм): 25
Корици: Меки

Това е поредният труд на литературния историк, посветен на известни и забравени
хасковски интелектуалци, след книгите му за проф. Асен Златаров и за Александър Паскалев.
Името на Делчо Василев, журналист, публицист, писател, известен анархист, е непознато
за повечето съвременници. Части от неговия архив са бил съхранени от Петър Ангелов и Марин
Караиванов, дългогодишен директор на Държавния архив в Хасково. Голяма част от писменото
му наследство обаче, включително литературни творби, са изгубени.
Делчо Василев има своето място до Александър Паскалев, Недялка Симеонова, Аспарух
Лешников, проф Любомир Тенев в културната история на Хасково.
Делчо Василев често говори за достойнство и истина, неща, с които изглежда като
странник на фона на духовната проституция, която ни обгражда и задушава. Въобще той
е имал непостижимия талант да си създава неприятности и врагове. При всички случаи, ако
искаш да осмислиш живота си, трябва да имаш каузи, за които си струва да воюваш с
обграждащата те посредственост. Пребиваването в лагера Куциян и в различните затвори не
сломяват Делчо Василев. Той се самообразова там, учи езици, изнася сказки на другите
затворници, сред които има български интелектуалци, политици, военни, определени от други
българи за врагове и предатели на родината си. Анархисти, колкото и да не е признавано това
поради конюнктурни политически съображения, са били и Гео Милев и Христо Смирненски, с
които Делчо Василев е имал възможността непосредствено да общува, а най-ярък български
представител на анархистите е бил Христо Ботев. В световен мащаб адепти на анархизма, които
заслужават безспорно уважение, са хора като Чарли Чаплин, Йожен Йонеско, Ноам Чомски.
Споделянето на идеите на анархизма от такива интелектуалци не е плод на случайност. Това
е така, заради свободолюбието на интелигентните хора, заради непризнаването от тях на
политическите пигмеи, които се чувстват предопределени да ни управляват, опитвайки се да
подчинят нашата духовна независимост на собствената си ограниченост. За анархистите, в
основата на всичко стои не толкова безвластието, а свободата. Тя именно е главната ценност
и на индивида, и на обществото.

Йордан Людмилов Нанчев е роден на 2.05. 1955 година в Хасково. Завършил е Второ основно
училище "Христо Смирненски" (1969) и Втора гимназия "Проф. д-р Асен Златаров" (1973) в
родния си град, българска филология във Висшия педагогически институт - Шумен (1979) и
право в СУ "Св. Климент Охридски" (1998). Член на Съюза на българските писатели (2011).
Доктор по книгознание, библиотекознание и библиография в УниБИТ (2012). Работил е като
учител, специалист в Окръжния съвет за култура, уредник и директор на Литературния музей в
Хасково, юрисконсулт. Сега е адвокат. Литературен историк и критик, автор, съставител и
редактор на книги, библиографии, фотоалбуми и документални фотоизложби. Публикувал е
множество изследвания, посветени на живота и творческото дело на забравяни и забранявани
личности от миналото на българската литература и култура, както и десетки рецензии за
новоизлезли книги. Писал е за Александър Паскалев, Йордан Ковачев, Асен Златаров, Пейо
Яворов, Гео Милев, Никола Вапцаров, Емилиян Станев, Георги Жечев, Иван Мешеков, Иван
Мирчев, Делчо Василев, Владимир Василев, Христо Смирненски, Йордан Йовков, Йордан Стубел,
Иван Арнаудов, Стела Янева, Петър Берковски, Тодор Запрянов, Нестор Марков, както и за
множество съвременни автори. Освен в местния печат, негови публикации могат да се прочетат
и в литературни сборници, в списанията "Участие" (Стара Загора), "Южнобългарски страници",
"Литературна мисъл", "Септември" ("Летописи"), "Български език и литература", "Везни",
"Пламък", в алманасите "Юг", "Хоризонт" и "Света гора", във вестниците "Литературен
форум", "Български писател", "Словото днес", "Литературен глас", "АБВ", "Век 21?, "Аз
Буки", в електронните списания "Литературен свят", "Книги news", "LiterNet", "Е-лит" и пр.