Музика и логос

Разглеждането на музиката като начин на слушане се нуждае от дума, която води към Хераклит - думата логос. На пръв поглед чужда на музиката, тази дума разкрива основателното си присъствие в нейната област, когато влезе в отношение с друга, този път най-присъща, най-интимна, най-музикална дума - тон. Връзката тон - логос е център на настоящото изложение: в открояването й то не се стреми да последва предварително избрана школа и това, което би могло да изглежда еклектично устройване на среща между понятия, разположени от Хераклит до Хайдегер, с положения на католическия теолог Ханс Урс фон Балтазар или между сведения за византийската музикална менталност с възгледи за музиката на юдеина Шьонберг, е привлечено заради онези свои съдържания, които се оказват пълни с възможности за едно музикално разбиране.

В заетостта на музиканти и философи по изковаването, присъединяването и опазването на различни мисловни традиции бива пропуснато именно музикалното разбиране. За удържането му се изисква да се атакува онова начално, първо място на отношението между тон и логос, едва след което е определимостта на традиции и школи. Изследователският достъп до това място е нужен толкова повече, колкото по-силно е нашето съмнение в самото отношение.