Природни науки, технологии и социални светове

Днешният ден се смята за обикновен, ако започне на кантара в банята и с порция калории в кухнята, мине през минутите и километрите на няколко транспортни разписания и завърши пред телевизора с информация за броя жертви в горещите точки на планетата. По същата логика, по която прогнозата за времето се прави в градуси и хектопаскали, и утрешният ден на човечеството придобива видимост само през призмата на точните науки – технологии, генно инженерство, медицина. Те настояват, че не произвеждат, а само установяват твърди факти, които винаги са съществували, но са чакали да бъдат открити. Тези отчуждени в обективността си истини, които сякаш се носят над подвижните пясъци на историческото време, естествено придобиват жизнено значение, когато културата страда от фундаментален дефицит на опорни точки. Затова важният въпрос е струва ли си да ги подлагаме на съмнение. Вероятно единствената полза от усилието да върнем точните науки в историческите пясъци, е промяната на представата за самите пясъци. В крайна сметка, в тяхната подвижност няма нищо противоестествено.

Страхът от историята не се лекува, а се поражда от това, че контролът върху нея е подменен с ортодоксална вяра в математически изчислимата истина. Ако изобщо има място за оптимизъм, той се съдържа в баналната истина, че точните науки все пак са продукт на човешка дейност. Оттук, разбира се (и за щастие), не следва, че техните открития са по-малко обективни. Но благодарение на своя произход те запазват нещо също толкова значимо – следи от въпросите, които историята е задала, за да може науката да стигне до техния отговор. Би могло да се каже, че точно тези „отпечатъци от човешки пръсти са предмет на изследване в настоящата книга.