V/A - WAVES OF THE FUTURE COMPILATION (1de000ba-59cb-4cd6-af64-2e7a765c368e)

100-годишнината на Mannequin - конкурс, който очаква с нетърпение, с участието на международен и сериозен актьорски състав... ГОЛЯМ СЪВЕТ! Съвременната synthwave сцена би била значително по-бедна без проницателния слух и неуморните усилия на лейбъла Mannequin, ръководен от Алесандро Адриани. Географски разположен в нервните центрове на Рим и Берлин, но с музикален дух, който лесно преодолява тези граници, старият каталог на Mannequin е важен компонент в модулния асамблаж, който изгражда независимата музика, базирана на електроника, през 21-ви век, и важна отправна точка за тези, които трябва да се защитят от мързеливите обвинения, че това е чисто „ретро по своята форма и съдържание. Последните отличия и постижения – обявяването на „лейбъл на месеца от Resident Advisor за май тази година, стартирането на 12-инчовата серия „Death of the Machines и получаването на „зелена светлина за двумесечни партита в залата Säule в Berghain – са спечелени благодарение на неуморната отдаденост на Mannequin към звуковото разнообразие и собственото осъзнаване на Адриани, че тревожните и остри звуци, свързани например със Студената война от 80-те години на миналия век, могат да предадат съвсем различно послание днес. Адриани го казва най-добре, когато твърди, че „няма такова нещо като „стара или „нова музика... само музиката на настоящето. С това убедително изявление за намерения, Mannequin продължава да предприема изследователски мисии, за да открие най-добрите и най-подходящи аспекти на жанрове като acid, industrial, EBM, postpunk, coldwave и още много други. Което ни води до най-новия проект на Mannequin и 100-то издание като цяло: двойната LP компилация Waves of the Future, която сама по себе си не е конвенционална ретроспектива. колекция. Показен пример – никой от изпълнителите, участващи в тази колекция, все още не е издавал свои собствени издания за Mannequin, въпреки че действат като неофициални посланици на Mannequin (чрез DJ сетове и други средства). Това прави сета още по-завладяващ, а не по-малко, тъй като показва как Mannequin се вписва в по-голяма картина, която включва други лидери на сцената и собственици на лейбъли, включително Beau Wanzer, Willie Burns (WT Records), Silent Servant (Jealous God) и Ron Morelli (L. I. E. S. ). От също толкова значение е как Waves of the Future проектира усещане за естетическа устойчивост и приемственост; показвайки колко добре настоящите изпълнители, съюзени с Mannequin, използват и преосмислят звуковия лексикон, който се появява в преизданията на този лейбъл на „класически изпълнители като Nocturnal Emissions, Bourbonese Qualk, Din A Testbild и Doris Norton. Нищо от това обаче не би имало толкова голямо значение, ако самата музика нямаше силен потенциал да запали огън в тъмните кътчета на човешкото въображение и, разбира се, да принуди телата да се движат. Всяка песен тук се върти около няколко ключови звукови елемента, които сякаш подготвят сцената за следващото парче: вижте разпръскващите/наряз ни гласове-призраци в „Charges Won’t Stick на Морели, които лесно информират нарязващия дрон и авторитарния ритъм на „Ill Fit на Шон О'Съливан, която след това полага емоционалната основа за задвижваната от секвенсер „With You от An-I & Adriani или стъкления пейзаж на „Exhaustion на Illum Sphere. На други места, жичната пакост на Not Waving се пресича лесно със сферичния електро-фънк и кодираните команди на Beau Wanzer. Когато всички разнородни части на Waves of the Future са споени заедно, това перфектно илюстрира нелинейната философия на Mannequin и предложението на Адриани слушателите на Mannequin да се ангажират директно с музиката, вместо да се опитват твърде много да я анализират.