Как да купите SSD устройство?

SSD дисковете за домашни потребители варират с капацитет от 120 GB до 2 TB. Въпреки че 120 GB са най-евтините поради малкото пространство за съхранение, този капацитет може бързо да стане недостатъчен, когато искате да инсталирате операционна система и допълнителни програми към нея. Да не говорим, че версията с най-нисък капацитет на дадено семейство SSD винаги ще има най-ниските скорости на запис и четене.

Преминавайки от 120 GB до 250 GB, обикновено можете да намерите разлики от няколко десетки лева и тези размери на устройствата вече са до голяма степен налични в ценовия диапазон под 180 лв. Ако се огледате между 250 GB и 500 GB, с удвояването на пространството за съхранение цените вече се покачват, можете да избирате между 180 и 300 лв от дискове от половин терабайт. За повечето потребители адекватна производителност гарантират моделите от 500 GB, които уцелват златната среда между цената и предоставяния капацитет.

Срещат са модели SSD дискове (повечето произведени от Samsung) с капацитет от 2 TB или повече. Можете да намерите много от тях в ценовия диапазон над 500 лв, където дори професионални потребители не трябва да правят компромис, когато искат върхова скорост в комбинация с предостатъчен обем за съхранение.

Преди да изберете SSD устройство, най-важното е да знаете параметрите на Вашия компютър: преди да купите, трябва да погледнете в корпуса на компютъра и да видите дали на дънната платка има свободен конектор за включване на M.2 SSD. Ако не, можете да избирате от набор от 2,5-инчови SATA устройства.

В днешно време SSD дисковете се предлагат в няколко различни изпълнения по форма и свързване. Първо, можете да избирате между вътрешен SSD и външен SSD. По време на избора трябва също да се вземат предвид опциите за свързване на Вашия настоящ или бъдещ компютър. Ако търсите устройство в не чак толкова стара система или изграждате напълно нова машина, почти всички SSD дискове ще бъдат съвместими с необходимите конектори в компютъра.

В ултра-преносимите, ултра тънки лаптопи, поради ограниченото място, все по-често откриваме SSD дискове с формат M.2, подобни на формата на модулите с памет вместо традиционните 2,5-инчови устройства. Освен това, в някои случаи дискът е интегриран директно на дънната платка от производителя, за да се използва по-ефективно пространството, и това заема по-малко място, но така не може да се разширява/заменя с нов.

По отношение на капацитета, откриваме SSD дискове до 250 GB памет, които могат да обработват неголеми количества данни. Ако искате повече място за съхранение за по-дълго време, изберете продукт с минимум 250-500 GB памет. За да се възползвате максимално от предимствата на SSD технологията, трябва да помислите за минимален размер от 256 GB.

128 GB устройствата са сред устройствата с нисък капацитет, защото са способни на по-ниска скорост на запис поради по-малкото модули памет. Ако инсталирате операционната система Windows и няколко по-малки игри на това количество място за съхранение, има вероятност скоро да Ви свърши мястото. Ако можете да похарчите 20-30 лв повече за тях, можете да се изкачите с едно ниво по отношение на размера на съхранение.

Дисковете с капацитет от 250-480 GB са много по-евтини от устройствата с по-голям капацитет, но все пак могат да бъдат недостатъчни, ако искате да съхранявате повече филми и музика върху тях в допълнение към операционната система и игрите.

Дисковете с капацитет от 500-960 GB представляват златната среда между цената и размера на съхранение. Моделите от 500 GB имат особено добро съотношение цена-производителност, но дори и да са достатъчни към момента, потребителите им скоро биха обмислили дори вариант 1 TB SSD.

Дискове с капацитет 1-2 TB си струва да изберете, когато все още не сте събрали огромна колекция от филми, музика и игри. SSD с капацитет 1TB гарантира достатъчно място за операционната система и по-сериозни игри, оставяйки много място за бъдещи програми и файлове.
Устройства с капацитет 2-3 TB се препоръчват за тези, които работят с големи файлове или изпробват на своята машина много игри и професионални програми, затова искат да имат бърз достъп и голям капацитет за тях.

Когато купувате дискове с капацитет от 4 TB или повече, трябва да бръкнете дълбоко в джоба си, понеже ще срещнете най-евтините оферти от 800 лв. Сред SSD дисковете с този капацитет за домашна употреба Samsung имат предложения от години насам, докато конкурентите им изостават до ниво 2 TB капацитет.

Като цяло моделите с конектор SATA 3 са по-евтини, но са по-бавни: ако дънната Ви платка поддържа NVMe-PCI-Express или Optane драйвери, си заслужава да помислите за тези по-бързи, но по-скъпи модели. Въпреки това е добре да знаете, че най-често срещаните SSD дискове са свързани към дънната платка чрез SATA конектор, цената им е по-достъпна и все пак осигуряват достатъчна бързина при стартиране на повечето програми.

SSD дисковете се предлагат в три често срещани дизайна, но освен това ще споменем и един по-малко известен вариант в следващите абзаци:

2.5 ”Serial ATA (SATA): Най-разпространеният дизайн, който следва размерите на традиционния твърд диск за преносим компютър и се свързва към дънната платка чрез отдавна утвърдения SATA конектор. Той е по-малък на размер от обичайните си аналози с диаметър 3,5 инча в компютрите, така че ако инсталирате този тип на настолен компютър, ще Ви е необходим адаптер, който запълва пространството между двата стандарта.

Добавяща карта (AIC): Най-голямото предимство на SSD устройството тип добавяща карта за добавка е, че то е способно на много по-високи скорости на запис и четене в сравнение със стандарта SATA, създаден преди две десетилетия, благодарение на PCI Express конектора, чрез който се свързва към дънната платка. Разбира се, това също означава, че може да се използва само в монтаж, където има поне един свободен PCIe x4 или x16 слот на дънната платка в допълнение към PCI Express конектора, използван от видеокартата. Така че ако имате по-компактна кутия за компютър или вече имате специална, отделна видеокарта, това няма да е правилният избор за Вас. Все пак, ако имате достатъчно място в компютъра си и неизползван PCI Express конектор, можете да разширите компютъра си с най-бързия наличен SSD. Изключително бързата обработка на данни естествено води до повишено отделяне на топлина, която AIC картите могат да вентилират добре поради размера си.

M.2 SSD: M.2 SSD, които изглеждат като външен модул с памет, се превърнаха в неразделна част от тънките като хартия, ултрапортативни преносими компютри през последните години, но могат да се срещнат и в много настолни компютри. При дънните платки от висок клас не е изненада, че понякога има два или повече M.2 конектора.

Повечето M.2 устройства са с ширина 22мм и дължина 80 мм, но има и по-къси или по-дълги версии. За да се улесни идентифицирането, името понякога включва и размерите. Описаният по-горе размер също може да се намери, например, под името M.2 Type-2280. M.2 устройствата с най-голям капацитет са в състояние да съхраняват 4 терабайта данни. Ако имате нужда от повече място за съхранение, можете да използвате повече от едно SSD устройство наведнъж или да изберете различен дизайн.

U.2 SSD: На пръв поглед U.2 SSD устройствата изглеждат като традиционни 2,5 ”SATA устройства, но имат различен тип конектор, комуникират чрез интерфейса PCI Express и са по-дебели от 2,5” твърди дискове. Поради големия им капацитет можете да ги срещнете предимно в сървъри.

Въведеният през 2000 г. SATA конектор е създаден за традиционните твърди дискове, докато PCI Express конекторът е създаден предимно за видеокарти с висока производителност.

M.2 устройствата могат да имат или SATA, или PCI Express конектор, в зависимост от дизайна. Най-бързите устройства (като серията Samsung 970) също поддържат протокола NVMe, който е разработен специално за модерни и бързи решения за съхранение. Цялата тайна се крие във факта, че M.2 устройството може да бъде без поддръжка на NVMe със SATA или PCI Express или с поддръжка на NVMe и PCI Express. Най-бързите M.2 SSD дискове на пазара през последните години вече имат NVMe съвместимост.

Въпреки че SATA и PCI Express конекторите изглеждат доста сходни, те не са съвместими, така че никога не се опитвайте да свържете M.2 SSD с PCI Express слот към SATA конектор и обратно. Преди да купите, не забравяйте да проверите какво точно устройство може да побере дънната Ви платка и имайте предвид съвместимостта, когато сглобявате нова машина.

За компютри, използвани главно за интернет сърфиране, редактиране на текст и електронни таблици или дори по-елементарни игри, повечето SSD модели с NVMe протоколи не могат да покажат наистина мощността си и няма да бъдат забележимо по-бързи от варианта, свързан чрез SATA при тези условия. Обаче когато ежедневните Ви дейности включват копиране на големи файлове, редактиране на снимки с висока разделителна способност или компилиране на видео, може да помислите за закупуване на устройство с поддръжка на NVMe. В сравнение с решенията за свързване през SATA, на теория са налични до шест пъти по-бързи скорости за пренос на данни, независимо дали при записване или четене на данни.

Тези, които използват настолен компютър, не се занимават толкова с консумацията на своята система, отколкото потребителите, които работят на преносим компютър и искат възможно най-дълга работоспособност.

Например ако сравним изключително икономичносто устройство Samsung 860 EVO (2,5 инча) с варианта Samsung 970 EVO, използващ M.2 слот, с първото ще можете да използвате Вашия лаптоп до 90 минути повече, преди да трябва да го включите към зарядното. Дисковете с по-голям капацитет също консумират повече, просто защото по-голям капацитет изисква повече работещи модули памет.

При SSD дискове с общо предназначение няма особена нужда да се занимавате с типа на модулите памет, които устройството използва. Всъщност в момента на пазара няма много възможности за избор по отношение на типа модул. Но ако искате да знаете какъв тип модул се намира във Вашия SSD, по-долу ще Ви покажем някои от тях. Някои решения вече не са широко разпространени, докато други се превърнаха в почти индустриален стандарт през годините. Флаш паметта с едно ниво (SLC) беше първата, която навлезе в света на компютрите и беше предпочитана от производителите от години. Както подсказва името, тя е в състояние да съхранява само един бит данни на клетка, благодарение на което се отличава с изключително бърза скорост, дълъг живот и ниска консумация на енергия. В резултат на бързото развитие на технологиите за съхранение, тези устройства не са особено щадящи портфейла решения за днешните потребители, търсещи големи обеми за съхранение. Това е една от причините SLC флаш паметта да може да се намери само в големи корпоративни системи (където скоростта и надеждността са особено важни) и като кеш на други видове флаш памет.

Многостепенната клетка (MLC) излезе на пазара след SLC с цел да може да съхранява повече данни на по-ниска цена. Производителите успяха да постигнат това, като намалят скоростта на запис и четене на MLC устройства и след това въведоха използването на SLC кеша, споменат в предишния абзац, за справяне с проблемите със скоростта. В днешно време популярността на MLC технологията започва да намалява, прехвърляйки щафетата на следващия вариант на флаш паметта, TLC технологията.

SSD устройствата с флаш памет с три нива (TLC) се срещат най-често при търсене на устройства за съхранение за потребителска употреба. Въпреки че TLC устройствата са малко по-бавни от вариантите на MLC, както подсказва името им, може да се очаква дори по-добра плътност на данните, така че да могат да осигурят повече капацитет на по-достъпна цена. Повечето TLC устройства включват някаква форма на решение за кеширане, която се опитва да ускори гернерично бавната TLC технология. Ако няма кеш памет или размерът й е твърде малък, или пък се запълни, скоростите на запис и четене могат да бъдат намалени толкова много, че да няма драстична разлика в скоростта на SSD варианта в сравнение с един традиционен твърд диск.

При компютрите, използвани за ежедневни задачи, този недостатък не е проблем, тъй като повечето потребители не работят с големи количества данни. При професионална употреба обаче, където един файл може да бъде до 10-20 GB, по-добре си вземете MLC SSD, за да предотвратите евентуалните забавяния.

Quad-Level Cell (QLC) паметта се счита за най-новото решение за съхранение в света на SSD дисковете. И тук името е красноречиво. Тези модели могат да съхраняват четири бита данни на клетка, благодарение на което могат да осигурят по-голям капацитет за съхранение при по-ниски финансови разходи. Недостатъкът им е по-краткия експлоатационен живот. Производителите също така предлагат по-кратка гаранция за тези устройства, отколкото моделите с гореописаните технологии.

Флаш паметта, която се намира във всички SSD дискове, има краен живот. Клетките, които съставляват флаш паметта, след определени цикли за запис вече не запазват поверените им данни. Производителите на SSD често посочват продължителността на живота на определен тип в своите продуктови спецификации. Това обикновено се определя от общото количество данни, копирани през живота на устройството върху него (TBW = записани терабайти) или DWPD (записи на диск на ден).

В повечето SSD дискове част от наличния капацитет (в рамките от 7 до 28%) е заделен от съображения за сигурност. С течение на годините, докато устройството работи и някои от клетките се износват, устройството прегрупира пазените данни от използваните клетки към заделните, неизползвани клетки, увеличавайки живота на цялото устройство. Ако търсите SSD в сървър, който не се използва 24 часа наведнъж, повечето дискове днес може да се очаква да издържат 3-5 години или дори повече.

Ако искате да копирате много повече данни на Вашето бъдещо устройство от обикновения потребител, вместо да използвате QLC SSD, си заслужава да закупите модел с по-висок рейтинг TBW/DWPD и/или по-дълга гаранция на производителя, за да можете да очаквате по-дълъг от средния живот на задвижването. Примерите включват SSD дискове от серията Samsung Pro, които обикновено имат по-висока продължителност на живота и по-дълъг гаранционен период. Независимо от гореописаното, трябва задължително да подчертаем, че за повечето обикновени потребители живота на SSD дисковете не е повод за притеснение.

Ако се интересувате сериозно от техническите детайли, тогава трябва да обърнете повече внимание и на този параметър. Първоначално подреждането на клетките, които съставляват флаш паметта, е било еднослойно. През 2012 г. Samsung започна да прилага принципа на подредените слоеве при своя 850 Pro модел. Samsung нарече тази технология „V-NAND“ (вертикална NAND), а собствената разработка на Toshiba е наречена „BiCS FLASH“. Разбира се, оттогава и други производители прилагат този принцип на наслояване, наричан просто 3D NAND. Доколкото това решение се усъвършенства, производителите на SSD ще могат да съвместяват все повече и повече слоеве, с което и произвежданите дискове ще имат по-висок капацитет и ще са по-рентабилни.

Настоящото поколение SSD дискове, достъпни за повечето потребители, включва някакъв вид решение с 3D технология, като например 3D Xpoint.

Много устройства вече имат 96 слоя NAND памет, и също продължават подобренията на 128- и 160-слойните решения. Не само броят на слоевете обаче привлича потенциалните купувачи, а и ценообразуването също доказва предимствата на 3D NAND варианта. Устройствата базирани на 3D за същия капацитет имат по-ниска цена в сравнение с предшествениците си, което се дължи на факта, че по време на производството е достатъчно по-малко количество флаш памет за постигане на същия капацитет.