Как да си купите дънна платка?

Благодарение на големия избор можете да намерите високопроизводителни дъна под 180 лв. Въпреки това, ако планирате овърклок на системата си или обмисляте да използвате процесор Intel, трябва да потърсите в по-високия ценови обхват, като обикновено ще трябва да заделите над 300 лв за новата дънна платка. За да оползотворите производителността на процесорите от висок клас (като AMD Threadripper), ще Ви трябва още по-специализирана дънна платка, което води до още по-висока категория в сравнение с по-рентабилните решения по отношение на цената (започват от 700 лв).

Можете да намерите дънни платки, подходящи за умерена домашна конфигурация с AMD процесор до стойност от около 180 лв (за около 200 лв можете да намерите дори първокласния чипсет от предишното поколение, B550). Ако изберете процесор Intel за надграждане на Вашата машина, си струва да разгледате малко по-високия ценови клас. Вече можете да намерите много дъна в тези граници, които имат вграден Wi-Fi модул, въпреки че те са сред по-скъпите версии.

Можете лесно да се натъкнете на модели, които осигуряват добра основа за овърклокване (например с чипсет Intel Z390) в ценовия диапазон от 180 до 300 лв. Бихте могли да срещнете и голям брой дънни платки с X570 чипсет от по-високо качество, работещи с AMD процесори. Почти всички такива дъна имат вграден Wi-Fi модул, а някои модели могат да оцветят вътрешността на Вашия компютър с RGB осветление.

Преминавайки към високата категория, все по-често срещаме RGB осветление на дънната платка между 300 и 400 лв, както и по-големи охладителни системи и по-качествени VRM (модули за управление на напрежението), които са от съществено значение в случай на претоварване. В този ценови клас има и по-добър набор на портове, и естествено откриваме и USB 3.0 / 3.1 Gen 2. Тук можете да намерите и повечето дънни платки Intel Z490.

Над 400 лв достигате най-луксозната категория, предназначена за домашни потребители. Тук можете да намерите дънни платки с най-новите чипсети (Intel Z490 и AMD X470), които също означават по-високо ниво по отношение на цените. Тези модели разполагат с качествено проектирана дънна платка, големи охладителни тела (често с персонализиран дизайн) и разнообразие от изходни и входни портове. Някои модели имат специални функции за тунинг и овърклокване.

Какъв процесор е подходящ за дънната платка? Вашият бъдещ или настоящ процесор до голяма степен ще определи възможностите Ви при избора на дънна платка, тъй като гнездото на процесора трябва да съвпада с това на дънната платка.

Например процесорите на Intel от 10-то поколение имат LGA 1200 цокъл, а по-старото 9-то поколение има LGA 1151, така че тук можете да намерите разлики в зависимост от поколението. При процесорите AMD ситуацията е малко по-проста (поне засега), тъй като повечето от техните процесори, предназначени за домашни потребители, имат AM4 цокъл. Струва си да се отбележи, че невинаги е възможно да се използва по-ново поколение процесор с AM4 цокъл с по-стара дънна платка с вариант AM4. Обаче при процесорите на Intel има тенденция с всяка смяна на поколение да въвеждат нов цокъл или, дори и да запазят предишния, той няма да бъде обратно съвместим с предишното поколение.

Изключително високата мощност на процесорите за високопроизводителни работни станции и гейминг от висок клас също предполага и особено висока консумация на енергия. Затова има и предвидени специфични цокли: LGA 2066 от Intel и TR4 и TRX4 от AMD.

Днешните дънни платки се предлагат в три разпространени размера:

Размер ATX се счита за стандартен (305 x 244 mm) и предлага най-много пространство и възможност за разширение.
Micro-ATX е малко по-къс от ATX (244 x 244 mm), и макар да предлага по-малко възможности за разширение, благодарение на по-малкия си размер можете да избирате и по-компактни модели за PC кутията.

Третият най-разпространен размер е Mini-ITX (170 x 170 mm). Който цели да сглоби максимално малък компютър, трябва да огледа дънна платка от този размер. В замяна на по-малко пространство се предлагат по-малко конектори и слотове за разширение, например за RAM или слотове за видеокарти.

Важен параметър при избора на дъно е с какви фабрични конектори идва. Конекторите могат да бъдат на гърба на компютъра (разположен отзад на компютъра) или на дънната платка. Можете да използвате конекторите на задния панел, за да свържете различни периферни устройства (клавиатура, мишка, монитор, флаш устройство и др.) към компютъра, докато конекторите на дънната платка, освен останалото, се свързват към USB и аудио портовете на предния панел.

Следва списък с често срещани конектори:

USB 3.0 / USB 3.1 Gen1: Двете имена обхващат един и същ порт, позволяващ скорост на данни от 5 Gbit/s. Повечето периферни устройства, най-вече външни твърди дискове и флаш памети, могат да се възползват от увеличената скорост в сравнение с USB 2.0.

USB 2.0: Теоретичната скорост на трансфер на данни е само 480 Mbit/s, така че в днешно време е най-добре да се използва само за свързване на периферни устройства, като клавиатура или мишка.

USB 3.1 Gen2: По-бърза версия на USB 3.1 Gen1. Данните могат да се пренасят със скорост до 10 Gbit/s през този порт.

USB Type-C: Вече можете да намерите този симетричен конектор на доста мобилни телефони. Той може да бъде или съвместим с USB 3.1 Gen1 или USB 3.1 Gen2.

HDMI и/или DisplayPort изводи: Тези варианти за връзка връзки ще Ви потрябват само ако искате да използвате интегрираната видеокарта вместо специална (която има свои собствени видео изходи).

Аудио жак: Много дънни платки имат вградена звукова карта. Външни високоговорители или слушалки могат да бъдат свързани към компютъра чрез жака 3.5мм.

PS/2 букси: Този тип връзка е въведен през 1987 г. Употребата му е ограничена след появата на USB порта. Намира се на все по-малко дънни платки и преди време се използваше предимно за свързване на мишки и клавиатури.

Thunderbolt 3: Фабрично доста малко дънни платки се предлагат с този конектор. Въпреки това, някои модели могат да се справят с теоретичната скорост за трансфер на данни от 40 Gbit/s с помощта на допълнителна карта за разширение.

Въпреки че все още не е необходимо да имате USB 3.1 Gen2 или Type-C портове, ако имате такива на дънната си платка, те могат да Ви бъдат полезни в бъдеще.

Дънните платки, предлагани на домашни потребители (предимно в стандартен размер ATX), имат четири слота за памет. В случай на мини-ITX модели, това обикновено се изчерпва до две гнезда поради ограничения на пространството. Дънните платки за работни станции могат да имат до осем RAM слота поради високата мощност и необходимост от памет. Количеството памет, което дънната платка може да поддържа, е от една страна е ограничено от броя на слотовете, а от друга страна производителят определя максималния размер в гигабайти памет, които могат да бъдат управлявани от дънната платка. 16GB са достатъчни за ежедневни работни процеси и игри, а 32GB вече дават пълна свобода. Тъй като дънните платки имат поне два слота за памет, ако избраният тип поддържа двуканална работа, препоръчително е да получите избраното количество памет под формата на комплект, с който можете да постигнете осезаемо подобрение в скоростта. Ако имате нужда от 16 GB памет, изберете два модула памет от 8 GB. За 32 GB Вашият избор следва да е 2 x 16 GB.

При преглеждането на данните на дънните платки със сигурност ще срещнете два слота: по-къс PCI Express x1 конектор (обикновено за USB и SATA карти за разширение) и по-дълъг PCI Express x16 конектор (за видео карти, RAID карти и SSD с много бърз PCI Express конектор). Ако използвате видеокарта и няколко SATA / M.2 устройства, евентуално карта с видео конвертор и звукова карта, повечето ATX и Micro-ATX дънни платки ще свършат работа, понеже имат поне един PCI Express x16 и един или повече PCI Express x1 слота.

Трудно е да се определи предварително колко точно устройства, видеокарти и други периферни устройства ще можете да използвате наведнъж. Физически наличните слотове и конектори могат да използват ограничено количество HSIO (т. нар. Високоскоростен вход/изход) ленти за данни наведнъж. Поради ограничената честотна лента на домашните дънни платки е възможно някои конектори да не могат да се ползват, когато са включени други конектори.

Например, ако свържете SSD към PCI Express M.2 слот, системата може да изключи някои от SATA конекторите или да загуби M.2 връзка, като добавите втора видеокарта. Тези ограничения варират в зависимост от типа дънна платка, така че е важно да прегледате наличните инструкции за експлоатация преди покупка за повече информация. Това може да бъде особено важно, когато искате да използвате много компоненти в машината едновременно.

Ако обаче именно това е целта Ви, заслужава си да помислите за една от платформите HEDT (High-end desktop, настолен компютър от горна категория), тъй като те имат повече на брой HSIO ленти от обикновено, което Ви позволява да използвате няколко устройства паралелно. Семейството процесори Threadripper на AMD, а серията Core X на Intel ще се възползват максимално от възможностите на тези дънни платки.

Процесорът на компютъра ще определи какъв чипсет да има дънната платка, която можете да изберете за него. Чипсетът е група от интегрални схеми и чипове, които свързват устройствата на компютъра. В по-достъпния ценови диапазон за средния потребител, където основната цел е свързване на видеокарта и няколко диска, решенията използващи възможностите на чипсети Intel Z390 и AMD X370 / X470 ще са достатъчни.

Когато избирате от чипсети на Intel, модел H370, B360 или H310 няма да е подходящ за овърклокване (т.е. пренастройване над параметрите на производителя), но и процесорите към тях, съответно на цените си, позволяват това само в изолирани случаи (името на продукта им завършва на 'K' ). Ще намерите най-новите и най-добрите функции в по-високия ценови диапазон и си струва да потърсите дънни платки с чипсет Z390 или Z490.

B365 и B450 са идеални чипсет версии за потребителска употреба и ежедневни задачи, работещи с процесори AMD, а също така дават и възможности за овърклокване. Ако имате нужда от повече конектори и слотове, може би си заслужава да изберете X470 или най-вече X570 чипсет.

От най-високия клас, за първо и второ поколение на гореспоменатия AMD Threadripper се препоръчва чипсетът X399, докато за трето поколение TRX40 е идеалния вариант.

Качеството на звуковите карти, интегрирани в дънната платка, ще бъде идеално за обща, домашна употреба, освен когато това не е особено значимо за Вас, например поради професионална работа с аудио.

Качеството на звуковите карти, интегрирани в дънната платка, основно се определя от аудио кодека (тоест чипа, който обработва звука). Затова, ако качеството на звука е от значение за Вас, си заслужава да прегледате какъв аудио кодек използва избраната от Вас дънна платка. Разбира се, вместо интегрирана звукова карта, можете също да свържете висококачествена специална звукова карта към дънната платка, която гарантирано ще даде по-добри резултати от интегрираните версии.

Ако дънната платка се поставя в затворена, стандартна компютърна кутия, не си струва да харчите повече пари за модели с RGB осветление или охладително елементи с персонален дизайн, но в по-високия ценови диапазон това вече са основни екстри. От друга страна, гледката през плексигласова стена на компютърна кутия с такива опции е вече наистина вълнуващо усещане.

Струва си да имате предвид, че ако нямате опит в сглобяването на компютъра, дънната платка с тъмен цвят може да затрудни процеса на сглобяване, тъй като надписите върху нея са по-трудни за четене.

Съвет: Ако искате по-изчистена вътрешност в кутията на компютъра (с по-малко кабели), потърсете дънни платки, които имат конектори за вентилатор и USB порт по краищата на дънната платка и SATA конектори, които са хоризонтални, а не вертикални. С тези малки дизайнерски разлики се постига по-подреден и по-чист интериор.