Харакири, или безобразията на декадентството

Състояние: Отлично
Издателство: Захарий Стоянов
Град на издаване: София
Художник: Милко Божков
Наличност: singular
Ширина (мм): 142
Височина (мм): 200
Дебелина (мм): 13
Корици: Меки

С много снимки.

Стефан Иванов Мавродиев - Маврото е български театрален и киноактьор и режисьор.
Роден е на 29 декември 1943 г. във Варна. Баща му е учител и актьор във Варненския
театър, а майка му пее във Варненската опера.
На седемгодишна възраст се записва в театралната школа към Пионерския дом във
Варна. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" при Методи Андонов през 1967 г.
През следващите години изиграва многобройни роли първо в Драматичен театър
"Н. О. Масалитинов" в Пловдив (1967 - 1972), после на сцените на в Сатиричен театър "Алеко
Константинов" (1969 - 1972), в Народен театър за младежта (1972 - 1993), в Народен
театър "Иван Вазов" и трупата на Сфумато (1993-). Играе в постановки по Чехов, Брехт,
Шекспир, Стефан Цанев.
На сцената на Театър 199 играе в постановките: "Юни, началото на лятото" от
Юлиус Едлис, "Полицаите" от Славомир Мрожек, "Жените на Д. " от Едвард Радзински, "
Чинечита" от Тиери Дебру. Неговите отпечатъци могат да бъдат видяни на Стената на
славата пред театъра.
Много популярна е неговата постановка "Йестърдей".
Член на СБФД (1981) и САБ.
Има над 50 изиграни роли в киното. Сред най-известните филми, в които участва,
са "24 часа дъжд", "Мера според мера", "Зона В-2", "Петък вечер", "Щурец в ухото",
"Птици и хрътки" и други.

За какво живей човекът?
Не ли за мига,
когато сменя
махмурлука с чаша бира?
За какво живей човекът?
Не ли за мига,
когато сменя
на маслината солта вечерна
с глътка сутрешна вода?
За какво живей човекът?
Не ли за мига,
когато сменя
скуката на половия глад
с красивата женска досада?

Съдържание/

Декаданс

Декаданс
Поетичен деликатес
Съзнание
Гръмна ярка светлина
Тревожно усмихната
Имаше време
Снимачен ден
Душата ми е прокълната
Фриволни пантофи в кафяво
Бит и душевност на българския артист
Жега 1974 (първа част)
Жега 1974 (втора част)
За какво живей човекът?
В осветения
Чувстваш ли злобата, братко
Пуска се слух
Опасен тип
Господ сътворил света
Не ме напуска тая
Всяка резка в сърцето си
На моите родители
Тъй непонятни са дните
Богат да си
Населяваме тази земя единично
Познавах ли го този
Отново умиращ по недосегаемостта
Любовно
В един прекрасен ден ще пукна

Носталгии

Старият Руски клуб
Дишам спомени в "Алафрангите"
Във Пловдив отдихът е блед
Пътуване, пътуване, пътуване...
Слонски пихме в Сандански
Вървях
Спомняте ли си

Театърът

И влязъл Човекът
Казват, че театърът е
"О, миг поспри! "
Възклицанието на артиста
Театър I
Театър II
Разговор

Последната, но вечно първа любов

Копнея
Не обичам сладко от малини
И "сега" отмина
Тя ми беше
Колкото по-невъзможна
Тайна
О, ти си
Аз не се мъча да ти докажа
"Ало! "
Искам да дишам!
Обичам
Ти си тръгнала
Безсмислено е

А всъщност...

О, мое диво отчаяние
На Митьо Киров и всичките ми другари...
Любовно
Смъртта на кучето
На Черньо
Поскърцват, от вятъра отнесени нещата
Моите големи обезглавени победи
Много ми е скучно
На НТМ
Животът е
Ни пари имаш
Докато има рани
Стоим
Като пиеш
Така ми е тъжно
Нещастният снежец
Животът ми е
Понятие
Изоставят те
Вълна от обич ме осланя
Котвите на миналото
Глупостта на хората
Илюзиите
Животът е твърде кратък

Портрети на моята близост

Избрани спомени от миналото и от настоящето
Малка нощна поема, посветена на Меглена
Образ креативен или: на душата ти законът
Епически думи в рима за Гошо и неговите корени
Четвърти август две хиляди и осма