Идеографски диалектен речник на българския език. Том 1: А-Д

Състояние: Отлично
Забележка: Нов неизползван екземпляр.
Издателство: Български бестселър
Град на издаване: София
Наличност: singular
Дебелина (мм): 50
Корици: Твърди

По структурата си "Идеографският диалектен речник на българския език" съществено се отличава от тълковните диалектни речници, които обикновено са диференциални, т. е.

представят лексика, която е некнижовна (напр. гуждам - слагам; лахна - зеле; он - той; титю - чичо);
представят диалектни думи, които формално съвпадат с книжовните, но имат друго значение (напр. бъркам - ’търся’, тръгна - ’дръпна’, арабка, мисирка - ’царевица’, той -’това’, клет - ’обор’ и др. );
представят думи, които поради звуковите си промени или словообразувателни особености значително се различават от книжовните (напр. фсъ - овца, учинку - око, штиче - птица, соспа - пряспа, смоква - смокиня, ченка - пшениа и др. ).

Речниковите статии в "Идеографският диалектен речник на българския език" са структурирани по друг начин - с оглед на понятията, изразени с думи в книжовния език. Заглавна дума на речниковата статия в "Идеографският диалектен речник на българския език" е книжовната, а след нея са систематизирани и представени в определен ред диалектните думи със същото значение, напр. харман - харман, арман; ток, отък; гумно, гувно; вършило; слагам - слагам; турям; гуждам; клавам; запушалка - запушалка, запишка, запушка; затикалка, затикол, затка; затулка; затисколь, затиска, затиской; костенурка - желва, желка, желбаба; костеница, коштанка; коританка; коруба; костена жаба, коруба жаба.

В речника са отразени и отношенията между род и вид, като видовите понятия обикновено липсват в книжовния език и за тях съществуват думи само в диалектите, напр. въже - въже, йаже, йуже, но и фортума ’дълго и дебело въже’, конопъц ’конопено въже’; кюстек, спона, припон, свозня - ’въже, с което се спъва животно, за да пасе’ и др. ; в"ълна - вълна, въвна, вуна, въна, но и баджак, подстриг, ярина, подрас - ’къса вълна от второ стригане или от гърба краката и опашката’ и др. След всяка диалектна дума е посочено мястото (селото, околията, в която е била записана).

Така по замисъла си "Идеографският диалектен речник на българския език" представлява уникално лексикографско изследване, което показва диалектното многообразие на българския език и съхраненото чрез диалектните думи знание за традиционна духовна и материална култура. Той ще даде възможност за по-нататъшни различни по характера си изследвания върху развоя и промените в лексикалната система на българския език, както и за отношенията му с другите славянски и балкански езици.