История на катедралния храм "Рождество Пресветия Богородици

Състояние: Отлично
Забележка: Чисто нова, подходяща за подарък.
Издателство: Военно издателство
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Меки

Историята на храма "Рождество Пресветия Богородици" във Велико Търново условно може да се раздели на няколко периода, което правя тук за по-голяма прегледност, а и за да откроя по-ясно разликите в духовните, социалните и естетическите функции, с които той присъства в живота на града в продължение на няколко столетия.
Легендите и предположенията свързват началото на църквата с времето на Втората българска държава. Възкръснала след първите векове на османското господство, от края на XVIII в. тя е религиозен център на едни от най-заможните и овластени жители на някогашната столица. Пред нейните икони са се изповядвали и заклевали съзаклятниците в Гръцката завера през 1821 г. и във въстанието на Велчо Джамджията през 1835 г. От 1843 до 1913 г. тя е една от6-те култови сгради, построени в Търново от най-забележителния български архитект на XIX в. Никола Фичев. След Освобождението "Рождество Пресветия Богородици" е катедралния храм на Търново, посрещал под куполите си главнокомандващия руската армия през 1877-1878 г. княз Николай Николаевич, княз Александър Батенберг и цар Фердинанд, бил е място за проповед и служение на няколко търновски архиереи, сред които най-напред на митрополит Климент (Васил Друмев). Претърпяла катастрофалното земетресение от 1913 г. , което унищожава до основи шедьовъра, създаден от Кольо Фичето, след продължителен период на събиране на средства църквата се преобразява в най-големия храм в града - уподобявай по красота с храм-паметника "Александър Невски" в София и изографисан от едни от най-големите български художници, които, като покриват неговите стени не само с религиозни фрески, но и със сюжети от българската история, го нареждат сред най-забележителните паметници на българското зографско изкуство от средата на XX в.