Морският бой при Балчик, декември 1916 г
Състояние: Отлично Забележка: С посвещение и автограф от автора. Издателство: Военно издателство Град на издаване: София Наличност: singular Ширина (мм): 150 Височина (мм): 210...
44,00 лв.
Информация в магазина
Вид:
Най-евтини оферти (1)
Описание на продукта
Състояние: Отлично Забележка: С посвещение и автограф от автора. Издателство: Военно издателство Град на издаване: София Наличност: singular Ширина (мм): 150 Височина (мм): 210...
Параметри на продукта
Продуктът няма параметри.
Параметри на продукта
Продуктът няма параметри.
Описание на продукта
Състояние: Отлично
Забележка: С посвещение и автограф от автора.
Издателство: Военно издателство
Град на издаване: София
Наличност: singular
Ширина (мм): 150
Височина (мм): 210
Дебелина (мм): 20
Корици: Твърди
Морският бой край черноморския бряг на гр. Балчик на 13 декември 1916 г. е продължило около 1,5 часа сражение между отряд кораби от Черноморския флот на Руската империя и комбинирани български сили, съставени от брегова и полева артилерия, авиация и флот.
Руският отряд успява да изпълни бойната си задача, като подлага на артилерийски обстрел и разрушава пристанището на Балчик и мелницата на "Анонимно индустриално дружество" - обекти важни за логистиката на българската армия в Добруджа. При бомбардировката са убити 4 и ранени 5 цивилни лица от българска страна и са нанесени тежки материални щети на граждански обекти в Балчик. Българските сили полагат максимални усилия да противостоят, но поради по-ниските тактико-технически характеристики на въоръжението си не успяват да попречат на противника да изпълни задачата си и да се изтегли на собствен ход, без да понесе сериозни щети. Поради агресорската роля на Имперска Русия, която не се вписва в идеологическата догма за "братските" отношения със Съветския съюз и Румъния по време на тоталитарния режим на БКП в България (1944 - 1989), инцидентът е обект на цензура, като е изследван съвсем бегло и мимоходом.
Предистория
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния и се открива т. нар. Северен или Добруджански фронт. Румъния предварително договаря с т. нар. Букурещки договор от 27 август 1916 г. военна подкрепа от Русия, като условие за присъединяване към Съглашението. Още в края на август отряд кораби от руския черноморски флот се базира в Кюстенджа (дн. Констанца), за да защитава румънското крайбрежие и да извършва разузнаване и бойни операции срещу българското черноморско крайбрежие. Руските бойни кораби се включват активно във военните действия на румънските, руските и сръбските сухопътни части, като оказват артилерийска подкрепа на левия фланг за периода 20 септември - 15 октомври 1916 г. и обстрелват българските войски, разположени южно от Тузла. В подкрепа на левия фланг на руско-румънската армия на 21 и 22 октомври, когато III българска армия преследва разбитите противникови части, участва руският линеен кораб "Ростислав", който с мощната си артилерия от четири 254-mm и осем 152-mm оръдия противодейства на завладяването на крайбрежния район и Кюстенджа.
След предварително разузнаване и бомбардиране с водосамолети позициите на румънските войски в гр. Балчик, на 5 септември 1916 г. български миноносци стоварват морски десант. В резултат на предизвиканата паника от бомбардировките и от десанта, румънските части напускат града и Балчик е овладян без бой. Установяват се големи запаси от храни и горива, което от военна гледна точка благоприятства настъпателните действия на българската войска. От особена важност е най-голямата българска мелница, построена за 1 година от българското "Анонимно индустриално дружество" и работеща от юни 1910 г. Като отчита важността на складовете за жито в Балчик и Каварна и възможността с тези храни да се изхранва Трета българска армия, руското командване предприема нападение на 7 септември 1916 г. сутринта с ескадрените миноносци "Быстрый" и "Громкий" (и двата клас "Новик"). Корабите бомбардират пристанищни съоръжения, мелницата и унищожават товарен кораб за превоз на бензин. Високоскоростните миноносци само за 8 мин. заемат огнева позиция срещу Каварна, където извършват артилерийско нападение срещу житните магазии и града. На 9 септември 1916 г. сутринта отново 2 миноносеца обстрелват Балчик.
Българското военното командване, като отчита, че липсата на артилерийска брегова отбрана може да има тежки последици за града и региона, в края на октомври 1916 г. открива огнева позиция в Балчик с преместването на 2-оръдейна морска батарея от Варна под командването на капитан Георги Радков.
След превземането на Кюстенджа от българската войска, руският флот се пребазира във военноморската база в Севастопол. На 6 декември 1916 г. е превзета столицата на Румъния Букурещ и това е отпразнувано с тържествен марш на победителите - български, германски и турски войски.
На 12 декември 1916 г. държавите от 4-рния съюз правят официално предложение за спиране на войната и възстановяване на мира в Европа. В 11 ч. на 12 декември 1916 г. министър-председател
Забележка: С посвещение и автограф от автора.
Издателство: Военно издателство
Град на издаване: София
Наличност: singular
Ширина (мм): 150
Височина (мм): 210
Дебелина (мм): 20
Корици: Твърди
Морският бой край черноморския бряг на гр. Балчик на 13 декември 1916 г. е продължило около 1,5 часа сражение между отряд кораби от Черноморския флот на Руската империя и комбинирани български сили, съставени от брегова и полева артилерия, авиация и флот.
Руският отряд успява да изпълни бойната си задача, като подлага на артилерийски обстрел и разрушава пристанището на Балчик и мелницата на "Анонимно индустриално дружество" - обекти важни за логистиката на българската армия в Добруджа. При бомбардировката са убити 4 и ранени 5 цивилни лица от българска страна и са нанесени тежки материални щети на граждански обекти в Балчик. Българските сили полагат максимални усилия да противостоят, но поради по-ниските тактико-технически характеристики на въоръжението си не успяват да попречат на противника да изпълни задачата си и да се изтегли на собствен ход, без да понесе сериозни щети. Поради агресорската роля на Имперска Русия, която не се вписва в идеологическата догма за "братските" отношения със Съветския съюз и Румъния по време на тоталитарния режим на БКП в България (1944 - 1989), инцидентът е обект на цензура, като е изследван съвсем бегло и мимоходом.
Предистория
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния и се открива т. нар. Северен или Добруджански фронт. Румъния предварително договаря с т. нар. Букурещки договор от 27 август 1916 г. военна подкрепа от Русия, като условие за присъединяване към Съглашението. Още в края на август отряд кораби от руския черноморски флот се базира в Кюстенджа (дн. Констанца), за да защитава румънското крайбрежие и да извършва разузнаване и бойни операции срещу българското черноморско крайбрежие. Руските бойни кораби се включват активно във военните действия на румънските, руските и сръбските сухопътни части, като оказват артилерийска подкрепа на левия фланг за периода 20 септември - 15 октомври 1916 г. и обстрелват българските войски, разположени южно от Тузла. В подкрепа на левия фланг на руско-румънската армия на 21 и 22 октомври, когато III българска армия преследва разбитите противникови части, участва руският линеен кораб "Ростислав", който с мощната си артилерия от четири 254-mm и осем 152-mm оръдия противодейства на завладяването на крайбрежния район и Кюстенджа.
След предварително разузнаване и бомбардиране с водосамолети позициите на румънските войски в гр. Балчик, на 5 септември 1916 г. български миноносци стоварват морски десант. В резултат на предизвиканата паника от бомбардировките и от десанта, румънските части напускат града и Балчик е овладян без бой. Установяват се големи запаси от храни и горива, което от военна гледна точка благоприятства настъпателните действия на българската войска. От особена важност е най-голямата българска мелница, построена за 1 година от българското "Анонимно индустриално дружество" и работеща от юни 1910 г. Като отчита важността на складовете за жито в Балчик и Каварна и възможността с тези храни да се изхранва Трета българска армия, руското командване предприема нападение на 7 септември 1916 г. сутринта с ескадрените миноносци "Быстрый" и "Громкий" (и двата клас "Новик"). Корабите бомбардират пристанищни съоръжения, мелницата и унищожават товарен кораб за превоз на бензин. Високоскоростните миноносци само за 8 мин. заемат огнева позиция срещу Каварна, където извършват артилерийско нападение срещу житните магазии и града. На 9 септември 1916 г. сутринта отново 2 миноносеца обстрелват Балчик.
Българското военното командване, като отчита, че липсата на артилерийска брегова отбрана може да има тежки последици за града и региона, в края на октомври 1916 г. открива огнева позиция в Балчик с преместването на 2-оръдейна морска батарея от Варна под командването на капитан Георги Радков.
След превземането на Кюстенджа от българската войска, руският флот се пребазира във военноморската база в Севастопол. На 6 декември 1916 г. е превзета столицата на Румъния Букурещ и това е отпразнувано с тържествен марш на победителите - български, германски и турски войски.
На 12 декември 1916 г. държавите от 4-рния съюз правят официално предложение за спиране на войната и възстановяване на мира в Европа. В 11 ч. на 12 декември 1916 г. министър-председател
Липсва или е неправилен важен параметър? Предоставената информация е само за ориентиране, затова ви съветваме да проверите дали предлаганият продукт има ключовите параметри от които се нуждаете, преди да купите от магазина по ваш избор. Въпреки че се стремим към максимална точност на информацията, за съжаление не можем винаги да гарантираме 100% съответствие. Цените на продуктите са с включен ДДС.
Продуктът все още няма отзиви.