Николай Хайтов: срещи и разговори, анализи, писма

Състояние: Добро
Забележка: Неголямо закъсване на корицата.
Издателство: Полимона
Град на издаване: Монтана
Наличност: singular
Ширина (мм): 160
Височина (мм): 240
Дебелина (мм): 10
Корици: Меки

Предлаганата книга е документален разказ за срещите и разговорите на авторката с Николай Хайтов от 1981 година до неговата смърт.

Откъс от книгата:
1.
С Николай Хайтов ме срещна и запозна един учебник по български език, който разбуни духовете през 80-те години - "Стилистика"-та на Мирослав Янакиев за VІІІ клас. В него се издигаше като критерий за качеството на един текст т. нар. "глаголна температура", застъпваха се и други, да ги наречем, причудливи идеи за езика и стила, което предизвика дебат и дискусии както сред филолози и езиковеди, така и сред хората на перото, още повече, че нещо толкова спорно и противоречиво в самите научни среди бе допуснато да влезе в учебника на учениците от една толкова крехка възраст.
По онова време бях инспектор по български език и литература в Окръжния съвет за просвета - Михайловград, сега Монтана. Министерството на образованието организира своя, вътрешна дискусия, за да чуе мнението на учители, ученици и родители. Бях определена с още двама колеги за рецензент на учебника - трябваше да подготвим доклади и да ги изнесем на специално организирано национално съвещание.
Още пазя този свой текст, харесвам си го и до днес и се подписвам под всяка негова дума. От тази "Стилистика" тръгна развалата на българското родноезиково обучение, за да премине през Меморандума на Световната банка за българското образование и да се стигне до потресаващата неграмотност на децата ни днес.
Но... към срещата ми с Николай Хайтов.
Той вече водеше своята битка за българския език в литературния печат, защото бе уловил с чувствителността на рецепторите си надвисналата угроза за духа на България. Само няколко месеца по-късно щеше да излезе книгата му "Вълшебното огледало".
Моят доклад на онова национално съвещание направи впечатление, хареса се. И тогава, след съвещанието, Мария Шейтанова - главен специалист по български език и литература в Министерство на образованието, без да ме уведоми, го бе дала на Николай Хайтов, а той, след като го прочел, бе поискал да се срещне с мен и бе получил домашния ми телефон. Това се случва в дните около 20 март 1981 година.
Междувременно Мария Шейтанова ми звънна по телефона и ме извести, постфактум, за горното, като ми каза да чакам обаждане от Николай Хайтов и заръча да съм му полезна, за да преборим този нелеп учебник, тоест той да бъде отменен и изведен от българското училище.
Николай Хайтов ми се обади привечер на 22 март. Представи се и каза, че дълго е отлагал една поискана среща с читатели от Враца, попита ще ми бъде ли удобно и аз да дойда на нея, за да се видим и поговорим за "Стилистика"-та на Янакиев. "Разбира се, че - да! " - казах. И тогава той уточни, че денят ще е 25 март, а за часа и мястото ще се обади допълнително.
Не знам от Враца ли я бяха избрали тази дата, или я бе посочил Николай Хайтов. И кога е станало по отношение на решението в същия ден да е нашата среща. Не ми е идвало на ум и после, през годините, да говоря за това с Хайтов. Но си мисля, че ако тя - датата, не беше документирана в писмото му от следващия ден до мен, нямаше да съм сигурна за нея по-късно, още по-малко днес.
Приятелството и съвместната ни работа се развиваха шеметно бързо и аз често се връщах към началото, как всичко е започнало с тази среща. Така година по-късно, препрочитайки това първо негово писмо до мен, си казах: виж ти, ами тази дата е специална!...
Имаше и още един сигнал за "съдбовност" на срещата ни. /Автограф на Николай Хайтов върху негова книга за мен от онова време: "На Любка Захариева - с пожелание за съдбовност! "/. Ние се разхождахме тогава по улиците на Враца и разговаряхме за учебниците и програмите, за преподаването на български език и литература в средното училище. Вървяхме по някаква алея с пейки и седнахме на една от тях, когато забелязахме, че около нас обикаля човек с фотоапарат. Разбрахме, че вече ни е направил дузина снимки, без да го забележим, но както се оказа по-късно - доста некачествени. Все пак имаше няколко по-добри и така ни останаха за спомен от тази среща няколко фотографии.
Само след три-четири дни получих по пощата солиден пакет. Съдържашe двутомника на Николай Хайтов от 1979 година на издателство "Български писател" /най-пълното до тогава негово издание, над хиляда страници/ с автограф и придружаващо писмо, онова, за което стана дума по-горе.
След месеци или година си говорехме за срещата ни във Враца и аз споделих как и тогава, и сега ми е трудно да тълкувам това негово писмо в някакъв друг план, освен като артистичен жест. Николай Хайтов ми каза /а после и ми го написа в писмо/: "неестествено е в такъв един случай човек да философства, вместо да се отдаде на порива и случая, който има грижа и за философите, и за обикновените". Реших, че именно в такова умонастроение го е написал, престанах да разсъждавам, разбрах, че е маловажно, кое в това писмо е артистичен жест и кое - стопроцентова истина. Съществена бе красотата на спонтанния порив и безусловната искреност на споделянето му. На тях не всеки е способен. Хайтов бе!
Красиво като жест и словесност, това писмо има право да бъде публикувано. Ето го:

Здравей Любке,
Мислех какво ли обращение да сложа, че това ми легна най-добре. Уверявам Ви, не е от излишна фамилиарност. Опитах се по почерка да си представя как ще изглежда тази бойка инспекторка по български език и донякъде си я бях представил, но видяното ме стопли повече от въображаемото.
Вие сте естествен, топъл човек. Имате чар за три жени, а което ми най-харесва, че и Вие се халосвате за бог да прости. Но тъкмо там е моята основна слабост: обичам халосаните, така че здравейте и живейте!
Ами че ето, в залисията, при сбогуването, забравих да Ви предам ръкописа. Аз си направих ксерокопие, а Вам изпращам оригинала. Това е сладък документ, ще си го запазя за спомен. Животът е напред - знаеш ли го какви капани ни е приготвил.
Пращам Ви моите "избрани". Правя го рядко, тоест рядко пращам книги, които не са ми поискани, но мисля, че няма да отдадете този неочакван и за мене жест само на литературната ми суета. Очаквам, ще призная, че Вие ще сложите книгата на лавицата, защото тя има фасон, и понеже оранжевото се навира в очите, щете-нещете ще си спомняте за "Стилистика"-та на Янакиев и нейните врагове, сред числото на които имам удоволствието да се числя и аз. /И редом с Вас - това ми е приятно/.
Пише ми се още, но всичко с мярка, както пише на Аполоновия храм. Приятно ще ми бъде да си спомням за Враца през тези дни, когато ще бъда в Кипър. /Заминавам събота вечер и се връщам неделя, 5 април/.
След това ще бъда в "Родопи". Има една хубава книга за рецензиране, защо не си пробвате перцето за такава работа? Не казвайте "не". Ще Ви пратя книгата и тогава, ако Ви стиска - кажете "не". Всъщност - ако не Ви е срам. Като четох Вашите "инспекторски писания", мислех си, за какво по-благородно дело може да бъде използвана Вашата добре изострена, гъвкава мисъл.
Хайде да опитаме!
Е-е, довиждане, по-право - дочуване!

26 март 1981 г. Сърдечно Ваш:
София Николай Хайтов