Първият биограф на Апостола / Първият уредник на музея на Апостола

Състояние: Отлично
Забележка: Нова.
Издателство: Астарта
Град на издаване: Велико Търново
Наличност: singular
Дебелина (мм): 10
Корици: Меки

На първия биограф на Васил Левски е посветена последната книга на известния историк проф. Иван Стоянов от Великотърновския университет. Изданието е двустранно, като от едната корица започва сборникът "Първият биограф на Апостола", а от втората - книгата "Първият уредник на музея на Апостола". Оригинално оформените произведения излизат от печат по повод 140-годишнината от гибелта на великия българин. На този етап книгата се продава единствено в къщата музей "Васил Левски" в Карлово.

Проучването за първия биограф на Дякона проф. Стоянов е подготвил заедно с Ружа Симеонова, директор на научния архив на БАН. Масово се приема, че първата биография на Левски е подготвена от нашия писател Захарий Стоянов. Дори малцина от историците знаят, първият негов биограф е Георги Яковлев Кирков - чичото на известния идеолог и оратор на социалистите от края на XIX-XX век Георги Кирков. "Той е от Плевен, завършва средно образование в пансиона на Тодор Минков град Николаев, Русия. След това учи за висше две години в Петербург, но поради тежкия климат се мести в Одеса, където се дипломира. В България се завръща по време на Руско-турската освободителна война, като става служител във временното руско управление. Участва в Учредителното събрание, а след това е назначен за пръв директор на Народната библиотека", разказа професорът от ВТУ. Георги Кирков написва първата биография на Левски през 1882 г. , а тази на Захарий Стоянов се появява две години по-късно.

Книгата е интересна и изследванията около построяването на паметника на Апостола на свободата в София. "Издигането на монумента започва, когато губернатор е Пьотр Алабин, проектът е на чешкия скулптор Колар. Строителството трябва да завърши в кратки срокове, като се предвижда в основите на паметника да бъдат положени тленните останки на Левски и главата на Бенковски. По това време част от жителите на София, свързани с революционното движение, знаят къде се намира гробът на Васил Левски. След приключване на временното руско управление обаче българите насочват своето внимание в друга посока и един друг чех - Иржи Прошек, пише, че камъните, приготвени за паметника, изчезват", обяснява проф. Стоянов. "Източните славяни започват да строят паметника със свои средства, западните правят проекти и описват историята му, а южните - просто "прибират" готовия материал", се казва в намерения от него документ. В последствие се оказва, че гробът на Левски е унищожен, защото на негово място са построени княжеските конюшни. "Стига се до там, че протоколчикът на Софийския общински съвет изписва паметник с малка буква, а конюшня с главна. Под този документ стоят подписите на всички членове на Съвета", не крие възмущението си професорът. В крайна сметка монументът на Апостола е открит едва през 1885 г. - 17 г. след началото на неговото строителството. За сравнение Хеопсовата пирамида в Египет е градена 20 г. , а Айфеловата кула в Париж - 2,5 години.
Втората книга в двустранното издание е подготвена от директора на музея "Васил Левски" Дора Чаушева. Тя е посветена на Никола Славчев, който е най-големият радетел за изграждането на музейната сбирка и неин пръв уредник. Интересен факт, който тя припомня, е, че през 1907 г. държавата отказва да участва в откриването на паметника на Дякона в Карлово. По-късно, когато е построена и къщата-музей, местната общественост решава да я открие с всенародни чествания и с участие на представители на държавните институции. Но държавата отново се дистанцира и отказва да участва в церемонията. "Това означава, че от идеите на Левски се страхува не само османската империя, но и българската държава след Освобождението. И досега къщата-музей и паметникът не са открити и осветени", сподели проф. Иван Стоянов.
Златина ДИМИТРОВА