Cobble Hill Пъзел Cobble Hill от 500 части - Раят на хамбургерите, Жанет Кръскемп

Когато за първи път попаднете на пъзел от канадския издател Cobble Hill, със сигурност ще разберете защо наричат тези редящи се картини-емоции докосващи. Ако сте градинар – ще откриете сред тях своята мечтана градина, ако плетете – ще откриете тук своите кошници с десетки прежди. Обичате природата? Няма начин да не ви допаднат идиличните надничания в света на дивите животни. А какво ще кажете да си имате само ваша витрина с лакомства (от пъзелите с храни) – всякакви – като в онази сладкарница от детството, за която сте мечтали? Скечове, дизайн, винтидж, носталгия, природа, домашни любимци – всичко, каквото би докоснало душата и ума ви. И тематиките съвсем не са единственото достойнство на пъзелите от Cobble Hill. Те са с перфектни части, с нестандартни форми, лесно се напасват и имат дълъг живот. Закачени на стената в дневната, те ще се чувстват достойно сред останалите ви картини. Освен това има такива за цялото семейство, с по-малък или по-голям брой части (70 – 2000 части), но какъвто и да изберете, ще усещате през цялото време, че е направен с много отношение и познаване на страстта да редиш картина от света, който харесваш.

Жанет Кръскемп (Janet Kruskamp) Тя работи с масло или яйчена темпера, а стила на Жанет Кръскемп може да се оприличи като романтичен реализъм. Нейните творчески търсения (и открития) разкриват красотата на обичайните, ежедневни предмети, местата, покрай които минаваме всеки ден, но не можем да оценим истинската им стойност. Също като Стайнбек в Пътешествия с Чарли, тя търси и изучава съвременна Америка. А всичко това се ражда в духа на традиционализма, спазвайки старите традиции. Картините на Жанет често предизвикват носталгия и щастие, които тя подхранва с майсторското използване на цветове, светлина, сянка, форма и текстура. Защото тя обича да рисува неща, които правят хората щастливи и топли сърцата им. Самата Жанет казва за себе си: Винаги съм знаела, че когато порасна ще бъда художник. Никога не е имало в живота ми период, в който съм се съмнявала в това. Хората се раждат с определени гени, с определени таланти, а моите са в рисуването, музиката и творческото писане. Разбира се рисуването ме привличаше най-силно. Затова, много се изненадвам, когато срещна познат, с когото не сме се виждали дълго и той ме попита дали все още рисувам. Удивлява ме този въпрос, защото най-вероятно те не осъзнават, че художник да си не е просто нещо, което правиш, а е нещо, което си!