Реч срещу елините

Състояние: Отлично
Забележка: Нова, подходяща за подарък.
Издателство: ГУТА-Н
Град на издаване: София
Наличност: dropshipping
Ширина (мм): 145
Височина (мм): 210
Корици: Меки

"Драги читателю, в ръцете си държиш едно ранно философско произведение обосноваващо християнството като противовес на езичеството, чрез убийствена критика на езичеството.

За живота на Тациан знаем съвсем малко. Той е живял във втори век. Бил ученик на мъченика Юстин. След смъртта му той се е оттеглил в Сирия. Счита се, че е един от основателите на секта на енкратитите, които са се отказвали от брака, наричайки го блудство, от месото и виното и са водили изключително аскетичен начин на живот. Официална християнско догма счита схващанията на Тациан за християнството за ерес. Това най-добре е изразено от Ириней Лионски в книгата Против ересите: "... Първият, който въведе тази хула, беше Тациан, който, като ученик на Юстин, докато беше с него, не изразяваше нищо подобно, но след неговото мъченичество се отклони от Църквата и, подтикнат от мисълта да бъде учител, като най-превъзходен пред другите, състави свой собствен образ на учението. "

Тациан е автор на много произведения, но от тях е запазен само настоящия труд. Първо нека споменем, че Тациан е изключително добре образован учен на древността.
"... пътувал съм из много страни, сам съм се занимавал като софист с вашите науки, изучавал съм изкуствата и различни изобретения и накрая, живеейки в Рим... ", 35.

Подлагайки на рационална оценка действащите в Рим форми на обществен живот, той се натъква на безброй противоречия, което го води да се отрече от езичеството и прегърне християнската религия: "... Ето какво, елини, написах за вас аз, Тациан, последовател на варварската философия, роден в асирийската земя, който първоначално следваше нашето учение, а после прие това, което сега изповядвам", 42.

Но подходът му към християнството не е примитивен, тривиален, мистичен - не, той си служи с невероятно находчиви аргументи, с които оборва системата на вярвания и господстващия начин на живот, като безкрайно не хуманен, и не заслужаващ стремежът на хората към него.

Тациан, първо обръща внимание на читателя, че няма елементи от така наречената елинска духовна и материална култура, които да не са заимствани от други народи създали ги далеч преди елините, представени обаче за елинско творение и критикува безсрамието на елините за това.

На критика е подложен пантеона на елинските богове със своето безнравствено, нечовешко и произволно поведение, което е издигнато в култ, и което, според Тациан, не би следвало да е пример за подражания на разумното и хуманно човешко общество.

Изложени са по един вътрешно непротиворечив начин основите на християнство, понятията за единствен Бог, душа, дух, пространство, материя, време и т. н.

Тациан обръща внимание на далеч по-голямата древност на монотеизма в сравнение с времето, в което са възникнали възприетите от елините богове и култове. И в тази връзка той дава много интересни сведения. Той ни съобщава, че с датирането на времето в което е живял Омир са се занимавали 15 писатели, показващи голямо разногласие. За съжаление не разполагаме с трудовете на повечето от тях.

Наред с документираното разногласие за времето в което е живял Омир научаваме и следното:
Завръщане на Хераклидите - 80 години след Троянската война;
Йонийското преселение - 140 години след Троянската война;
Йонийското преселение при атинския архонт Архип - 180 години след Троянската война.

А за самото датирането на Троянската война Тациан ни казва: "... А олимпиадите, както казахме, са установени четиристотин и седем години след троянските събития", т. е. 470 + 774 = 1244 г. пр. н. е.

Тациан привежда сведения на много древни писатели и достига до извода, че "... ако Мойсей е бил съвременник на Инах (първият владетел на Аргос), той е по-стар от Троянската война с 400 години", 39.

С това той показва наличността на монотеизъм далеч преди приемането на различните култове от елините.

Този труд на Тациан е не само едно любопитно четиво, изпълнено с ценни сведения за древността, но показва че възникването на християнството като противовес на елинизма си е имало и своите високообразовани мислители обосноваващи го и проповядващи го, като по-хуманния от елинизма начин на съвместен живот в човешкото общество.

Настоящето издание е превод от руски на Сочинения древних христианских апологетов, В русском переводе протоиерея Петра Преображенского. С-П б. , 1895.

Критиката на езичеството е била известна и на нашите възрожденски учени. Като приложение на тази книга е дадена и критиката на д-р Иван Селимински (1799 - 1867), който е изтъкнат български възрожденец, общественик и лекар, под надслов За гърците. В тази критик д-р Селимински описва и отношението на гърците в нашето съвремие, към онези радетели на прогреса на съседните на гърците народи, които са допринесли за свободата и културата на съвременна Гърция, и които са подложени на същото отношение както в древността. Критиката на елинизма не е убягнала от вниманието и на нашият велик мислител, революционер и общественик Г. Раковски. Второто приложение в тази книга показва и неговата критика на безкритичното приемане на "елинската култура", като начало на Европейската цивилизация, и до какви последствия е довело това.

И така драги читателю, надявам се, че тази малка брошура, ще стане ценно допълнение, към твоята историческа библиотека. "
Д-р Николай Иванов Колев, Херцогенаурах 24.05. 2025