Тодор Живков, другарите и времето, както ги видях аз

Състояние: Отлично
Издателство: Grand ADV
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Твърди

Ако се обърнем назад към най-новата си история, ще видим, че от
Освобождението до днес няма всепризнат и неоплют държавник.
Дори има няколко убити. Тази участ постигна и Тодор Живков, който
беше начело на държавата в продължение на 33 години. След
оттеглянето му от властта през 1989 г. започнаха какви ли не
клевети, обвинения и подигравки, стигащи до цинизъм. Беше
арестуван, съден и оправдан. Обвиняваха го, както той се
изразяваше, във всички земни грехове. Жалкото е, че и до денднешен жълтата преса и други медии продължават по разни поводи
да изнасят какви ли не небивалици по негов адрес, почти всички
неверни. Отрицанието на стореното по негово време също се
афишира.
По стечение на обстоятелствата аз имах щастливата възможност да го
познавам в продължение на 20 години и от време на време да имам
срещи с него.
Животът на големите държавници не се познава добре и хората
обикновено ги отъждествяват с персонажи от народните приказки.
Такива нюанси има и при оценката на Живков. По тази причина
реших, според възможностите си, да представя в тази книга
личността, човешкия образ на Живков така, както съм го видял. В
полезрението ми също е и дейността на някои от съратниците му, с
които съм се срещал.
Нямам претенции за художествена и литературна стойност на
книгата. Нямам за цел и намерение да правя генерални политически
оценки, просто нямам такъв капацитет...
Единствената ми претенция е, че това, което съм написал, е
автентично, вярно.
Авторът
***
Кой е Христо Василев Христов?
Тогавашното село Правец, Ботевградска околия, е родното ми място.
Роден съм на 11 септември 1936 година в бедно селско семейство.
Недоимъкът и мизерията бяха нещо обикновено по онова военно и
следвоенно време за повечето от хората не само по този край, но и в
цялата страна. Работеше се денонощно за единия хляб. За да изучат
децата си, семействата продаваха нивите и добитъка си. До 1952
година храна, облекло и материали се продаваха само срещу купони.
А защо много хора Ви познават като Референта? Откъде идва този
прякор?
През 1950-а постъпих в горския техникум, гр. Велинград. След
завършването му започнах работа за кратко В "Агролеспроект", а
след това като референт в Държавно горско стопанство, гр.
Етрополе. Референт в превод означава "специалист". Такива
длъжности имаше в ръководните отдели на централните ведомства. В
горските стопанства длъжностите на лесовъдите пак се наричаха
така. Имаше директор, референт-ръководител, обикновено висшисти,
референт-доклад-чик и референт-охрана. Всички се обръщаха към
нас с това име. Така аз си останах завинаги Референта.
Познавал сте се с много български и чужди политици от близкото
минало. За някои от тях разказвате и в тази книга. Откъде имахте
толкова преки наблюдения?
Сл&д 16 години служба в горското стопанство - Етрополе и 6 години
в режимно поделение на МВР, се озовах в Родопите. През 1978
година бях назначен за директор на Държавно ловно стопанство
"Кормисош" край гр. Лъки - Смолянски окръг. Това стопанство беше
със статут за правителствени гости, придружавани от държавните
ръководители. Там имаше и ловни къщи, стопанисвани от
Управлението за безопасност и охрана към Държавния съвет.
Правителствените гости бяха настанявани в тези къщи. Така се
запознавах с всички, които ги посещаваха.
А Тодор Живков?... Какви бяха отношенията Ви с него? Често ли се
виждахте? Доколко отблизо го познавахте?